История

Населеното място е създадено и съществува от времето на древните тракийски царства, римското владичество, просъществувало през вековете до днес.

След 1912 година Црънча е съставно село на Неврокопска околия. Към 1926 година Црънча влиза в състава на община Кочан. След закриването на община Кочан през 1934 година, попада в Община Сатовча. С указ 80 на Президиума на Народното събрание от 13.02.1950 г. е причислено към възстановената община Кочан. С решение на Благоевградски окръжен народен съвет от 28.11.1958 г. отново е причислено към община Сатовча. Върнато е отново на община Кочан по силата на указ 959 на Президиума на Народното събрание от 23.12.1965 г. С указ 2295 на Държавния съвет на НРБ от 22.12.1978 г. община Кочан е отново закрита и всичките ѝ съставни селища, включително и Црънча, са включени отново в състава на община Сатовча. По силата на указ 3005 на Държавния съвет на НРБ от 06.10.1987 г. селото преминава от община Сатовча към община Доспат.

Под село Црънча, в местността Римският мост, е минавал древен тракийски път, по-късно използван от римляните и от Византия, свързващ долините на реките Места и Струма с Горнотракийската низина. Пътят почти съвпада с артерията Виа Егнация. Римският път и мост е разрушен при изграждането и ремонтирането на пътната мрежа в региона през втората половина на 20 век. Мостът е бил едно от малкото места, където река Рата е можело да бъде пресечена преди изграждането на язовир Доспат, а положението на селото над моста му е давало важно стратегическо значение. Поради това стратегическо разположение местното население насила е било ислямизирано през 16-17 век, при което голяма част от него е било избито от османската власт. Насилственият характер на този процес стои в основата на името на местното българо-мохамеданско население "помаци" или помъчени.

Кървавите събитията от този период са представени в романа на Антон Дончев "Време разделно" (1964 г.) и едноименния филм от 1988 г. След насилствената ислямизация в селото християни практически не остават. По време на Априлското въстание от местното мюсюлманско население са формирани башибозушки части в района Дъбраш, които подтикнати от турската власт и ислямското духовенство участват в разоряването на редица български села по северните склонове на Родопите, дори такива, които не са възставали. Трагичните събития, свързани с поголовно избиване на християнското население, организирани изнасилвания, масови кражби на покъщнина и на осиротели деца, детайлно се разгледани в романа "Калуня-кала" на Георги Божинов (1988 г.), където селото е споменато с действителното си име. Като възмездие за участието им в издевателствата през 1876 г., в периода на Балканската и Междусъюзническата война, в края на 1912 и началото на 1913 година е извършено насилствено покръстване на помашкото население в Родопите и селото е опожарявано два пъти, при което масово са били избити и изклани по-голямата част от жителите му, поради отказ да приемат насилствено наложената християнизация. Насилията са извършени от свободно образувани паравоенни формирования от християнските села от района на Чеч, предимно от селата Сатовча, Долен и Гърмен, и отчасти от военни длъжностни лица, водени от тогавашния околийски управител Хаджи Мървак и от църковни служители на Неврокопската епархия и Българската православна църква.
 

В 1910 г. в селото живеят 396 жители, след края на Първата световна война в 1920 г. то е с население 195 души. След това броят на населението е както следва: 1926 година – 251 жители; 1934 година – 283 жители; 1946 година – 351 жители; 1956 година – 386 жители.

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Кочан, Бръшлян и Жишево, Любча, Марулево, Усина и Црънча живеят 2416 помаци.

През 1987 година кметът и директорът на училището на съседното село Бръщен и кметът на град Доспат отишли в София, като директорът се представил за кмет на Црънча и поискали административна процедура за прехвърлянето на Бръщен и Црънча към община Доспат с уговорката спорният водоизточник, снабдяващ двете села да бъде предоставен единствено само за населението на село Бръщен. Последвала така наречената „Водна война“ между двете села, която приключила успешно след двумесечна блокада и обсада на населените места от нощни доброволни селски наряди и постове, които наблюдавали подстъпите към двете села с цел да не се допусне умишлен палеж на къщите и стопанските сгради, както и след успешната намеса на специализирани военни части за предотвратяване на масовите безредици. Неизвестни лица от село Бръщен умишлено отрязали моста и прекъснали пътната връзка на село Црънча с останалия свят, но след това други неизвестни лица отрязали захранващите кабели за високо напрежение и прекъснали електрозахранването за село Бръщен. Преговорите между страните са се осъществявали под ръководството на вицепрезидента на Република България Атанас Семерджиев, областните управители и представителите на общинските администрации. По време на обсадата, вицепрезидентът облита района на действията с военен хеликоптер и осъществява кацания в двете села, където провежда преговори с протестиращото население за прекратяване на размириците. За радост „Водната война“ и обсадата приключила без жертви, а само със заплахи, ругатни и обиди, временно взети заложници от двете страни и малки натъртвания при лек ръкопашен бой между участниците. Всичко приключило успешно чак когато и двете села са били водоснабдени с помощта на нов, допълнителен водоизточник каптиран с помощта на съществуващите тогава Строителни войски. Събитията по така наречената „Водна война“, са отразени и обявени единствено по европейските радиостанции „Свободна Европа“ и „Би Би Си Лондон“.

 

• 1912 година – Начало на операцията за асимилация на населението чрез налагане на насилствена християнизация, смяна на арабско-мюсюлманските имена, насилствено покръстване, кланета, убийства на населението и опожаряване на селото, продължило до края на 1913 година;
• 1922 година – Проведени мероприятия по втория Възродителен процес;
• 1926 година – Възстановяване на старите две воденици-мелници по поречието на река Доспат;
• 1934 година – Започва дейността си Дружба "Родина" – насилствено са наложени български християнски имена, а традиционната носия е забранена. В богослужението арабският език е заменен с български.
• 1934 година – Селото е опустошено от проливен дъжд и градушка;
• 1943 година – Мобилизация на войници от селото за армията на коалицията и впоследствие преминаване и участие във Втората световна война;
• 1945 година – Проведени мероприятия по четвъртия Възродителен процес;
• 1951 година – В селото е отворен първият магазин, част от Потребителна кооперация „Напредък“, Община Кочан;
• 1961 година – Проведени срещи с договорки между представители на държавната власт и населението за цялостно преселване на селото в пловдивското поле;
• 1963 година – Създаване и сформиране на спортен футболен клуб „Вихър“ – Црънча, който през 2010 г. е преименуван на „Абърдийн“ – Црънча;
• 1964 година – Прокаран е първият електропровод за селото и е пусната за първи път електроенергия за битови нужди;
• 1972 година – Насилствена смяна на имената и начало на Възродителен процес;
• 1974 година – Извършено е принудително коопериране на имотите на земеделските стопани в ТКЗС и впоследствие преобразуване в АПК;
• 1976 година – Закупен е първият частен лек автомобил в селото – марка ЗАЗ – „Запорожец“;
• 1977 година – Проведена археологическа експедиция и разкопки в района на тракийското светилище Скалето от археологическа група от страните на Централна Европа;
• 1978 година – Открит е древен тракийски и римски водопровод направен от глинени тръби, водоснабдяващ центъра на селото от водоизточници в местност Ливаде, местност Горното гробе;
• 1980 година – Начало на прокарване на новия черен път от село Црънча през местността Владовица за село Барутин;
• 1982 година – Направено е първото асфалтиране на пътя от разклона Владовица до село Барутин;
• 1985 година – Двумесечната „Водна война“ между населението на Црънча и Бръщен и блокиране на селата от полицейски и военни части;
• 1985 година – Прокарване на първия държавен водопровод от метални тръби и централно водоснабдяване на селото;
• 1985 година – Направено е първото асфалтиране на улиците в селото;
• 1986 година – Начало на ремонт и частично асфалтиране на пътя от село Ваклиново до село Црънча, спряно в края на същата година;
• 1987 година – Пристрояване и разширение на новото училище и откриване на целодневна детска градина;
• 1988 година – Налагане на принудителна административна промяна и преминаване на селото от община Сатовча, област Благоевград към община Доспат, област Смолян;
• 1990 година – Основен ремонт на сградата и възстановяване минарето на джамията;
• 1993 година – Начало на ликвидацията на Аграрно-промишления комплекс и Трудово-кооперативното земеделско стопанство;
• 1994 година – Начало на двегодишното масово иманярско нашествие от различни краища на страната и разкопки на тракийски и римски гробища, стари зидове, основи и останки от укрепителни съоръжения и могили, разположени в землището на селото, продължило до края на 1996 г.;
• 1997 година – Пуснат е първият шивашки цех „Прѐвалата“ и са открити първите недържавни работни места;
• 2001 година – Първото производство на дървени въглища в района по открит способ в камини, в местността Пониква;
• 2003 година – Начало на строежа на новата кметска сграда, завършена през 2006 година;
• 2004 година – Направено е първото асфалтиране на пътя село Црънча, разклон Владовица за село Барутин;
• 2005 година – Предприети действия по актуализация на стария идеен мегапроект от 1964 г. за построяване на Хидроенергиен комплекс РАТА, представляващ построяване на три язовирни гравитационни стени и язовири на река Доспат, на 0,7 километър преди българо-гръцката граница, вторият след сливката на река Рата и река Осинска в местност Шумата, землище село Бръщен и село Жижево и третият 0,8 км след мест. Владовица; Хидро-Енергиен Комплекс - РАТА
• 2006 година – Начало на изпълнение на проект Родопи - по пътеките на Орфей и Евридика, имащ за цел създаване на контактен пункт между България и Гърция с възстановяване на съществуващите в миналото древни тракийски и римски пътища между Родопите и Беломорието, като път с туристическа насоченост за туристи, работници, леки и лекотоварни автомобили по направление Пазарджик – Пещера – Батак – Доспат – Барутин – разклон Владовица – гранична пирамида №190, продължаващ на територията на Република Гърция по направление – гранична пирамида №190 – разклон село Борово (Потами) – село Вощица (Микромилия) – село Попово село (Пападес) – село Махаледжик – село Дряново (Монастираки) – град Драма – град Кавала.

• Мустафа Чаушев – четник от ВМРО;
• 187 жители, от тях 65 жени, на село Црънча, измъчвани, насилвани, разпъвани и приковавани с пирони на кръст, избити, изклани и изгорени при насилственото покръстване и насилствено налаганата християнизация през периода – октомври 1912 г. – ноември 1913 г.;
• Ахмед Ходжев – духовен наставник на селото, имам и общественик, един от първите убити при насилствено налаганата християнизация на селото през октомври 1912 г.;
• Салих Делибашев (Франко) – участник във Втората световна война и дългогодишен кмет;
• Мехмед Долапчиев (Мемедю) – участник във Втората световна война;
• Юсеин А. Шабански (Драмски) – участник във Втората световна война, производител и търговец на гребени за тъкачни станове, пчелен мед и пчелни продукти;
• Мустафа Мустафов Адемов – участник във Втората световна война през 1945 г. в боевете при Драва и Суболч Унгария. Награждаван с медали и орден за храброст;
• Сашо Касабов – футболист на „Червено знаме“ – Кочан, ПФК Пирин – град Гоце Делчев, кмет и общественик, (1951 – 2008);
• Ангел Долапчиев (Доктора) – известен опитен и дългогодишен хирург, преселник и живеещ в град Ловеч;
• Васил Войнов – заместник-министър в министерство на труда и социалната политика, мандат 2005 – 2009 година, преселник и живеещ в град Девин;
• Васил Байрактаров – предприемач, бизнесмен, живеещ в Чикаго, САЩ;