Село Црънча е село разположено в Югозападна България. То се намира в община Доспат, Област Смолян.
В България има още едно село със същото наименование в община Пазарджик, Област Пазарджик.
Отстои на 24 км югозападно от град Доспат, в същата посока съответно на 96 км от град Смолян и на 63 км от град Девин и на 221 км югоизточно от столицата София. Съседното село Бръщен е на 6 км югозападно.
Намира се в планински район в югозападната част на Родопите, надморската височина е 1111 м. Климатът е средиземноморски, но поради голямата надморската височина не е типично изразен. Лятото не е много горещо, защото има постоянно и умерено ветрово течение, а зимата е с кратки и не много силни снеговалежи.
Постоянното население е около 600 души. Населението осъществява главно земеделска дейност, чрез формирани малки земеделски или семейни стопанства и ферми. Основната стопанска дейност и доходи са от производството и продажба на ориенталски дребнолистен тютюн.
Тук функционират кметство, целодневна детска градина, училище, читалище, джамия, цех за шивашко производство, хлебопекарна, кафе-аперативи, заведения и магазини. В Црънча има кабелна телевизия, интернет и покритие на мобилните оператори. Селото разполага с един общопрактикуващ лекар и един стоматолог. Най- близко разположената болница е в град Доспат.
Населението се занимава основно със земеделие чрез формирани малки земеделски или семейни стопанства и ферми. Основната стопанска дейност и доходи са от производството и продажба на ориенталски дребнолистен тютюн, отглеждан на малки площи и ниви в землището на селото, сушен на открито в полиетиленови сушилни. За собствени нужди и консумация се отглеждат и различни видове зеленчуци и плодни овощни дървета. Част от населението и домакинствата като земеделски производители отглеждат по една, две крави, овце и кози, които се използват основно за производство на продукти от мляко и месо за собствено потребление. Част от домакинствата отглеждат по един кон, муле или магаре, които се използват като работен и товарен добитък в земеделието и за снабдяване с дърва за огрев и отопление. Частично в земеделието се използва и механизация, колесни и верижни трактори за първоначална обработка на почвата, есенна или пролетна оран на площите. Изхранването на животните се осъществява от груби фуражи и окосено сено придобито от собствени ливади и пасища, както и концентрирани фуражи закупувани от полските райони. През летния и есенния сезон, част от населението си набавя допълнителни доходи от бране и продажба на горски плодове – боровинки, къпини, малини и диворастящи гъби.
В селото има цех за шивашко производство с променливо заети лица, основно жени, от 30 до 60 души. Съществуват малки търговски обекти, кафе-аперитиви, заведения и магазини. В селото функционира фурна за производство на хляб към потребителска кооперация град Доспат и втора фурна за производство на местен хляб. Обществено заетите лица в публичния сектор са служители в кметството, учители и възпитатели в училището и детската градина. Една част от жителите работят на постоянна работа в мините и рудниците в град Бобовдол. Друга част от мъжкото население работи като строители в различните краища на страната. Трета част от населението осъществява сезонна стопанска дейност като временно наети в различни стопански отрасли в Англия, Гърция, Америка и Испания. Голяма част от възрастното население е пенсионирано след дълги години работа в селското стопанство на бившите АПК и ТКЗС, бивши миньори от урановите рудниците на село Барутин, Елешница и град Смолян, както и бивши работници от горските стопанства, всички които се занимават допълнително и със земеделска дейност в личните семейни стопанства.